Предложения за нови програми за промоция на българска литература в чужбина бяха представени днес на дискусия, която се състоя в Националния дворец на културата (НДК) и е част от програмата на Софийския международен литературен фестивал.

Темата на дискусията беше „Какво да правим след „Букър“-а, или отново за политиките за промоция на българска литература в превод“. 

Една добра публична политика трябва да е устойчива, добре финансирана, да търси връзка с други партньорства, да бъде съвременна като инструментариум и подходи, да бъде чувствителна към приемащия контекст, който е повече от един и др. Това каза заместник-кметът на Столичната община по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“ Яна Генова. В дискусията тя участва като основател и доскорошен директор на неправителствената организация „Следваща страница“, която е организатор на събитието.

Според нея най-важно е да се работи не за налагане на продукт – конкретен автор или книга, а за вписващо присъствие. Това означава да не мерим успеха през брой „Букър“-и, а чрез присъствието на различни български гласове в международната литературна комуникация.

Яна Генова представи презентация, според която е необходимо създаването на национален център за литература и превод. Той би се грижил за българистичните центрове в чужбина. Финансиращи програми са необходими още за подкрепа на превода и издаването, литературното гостоприемство чрез творческите резиденции, международната мобилност, международното присъствие на панаири и форуми, информацията, комуникацията и разпознаваемостта на българската литература в чужбина, допълни тя. 

Колкото повече преводи има една книга, толкова повече шанс има да се получат и следващи преводи, каза доц. Ани Бурова по време на дискусията. „В последното десетилетие се оформя един кръг от преди всичко съвременни автори, които са обект на траен преводачески интерес и интерес от страна на чуждите издатели“, допълни тя.

По думите започва да се появява ново поколение преводачи, които обаче са крайно недостатъчно. „На един език има един преводач от български, максимум двама“, отбеляза тя и допълни, че университетската българистика се намира в криза почти навсякъде по света.

Доц. Ани Бурова каза още, че международната награда „Букър“ представлява надежда за това интересът км българската литература да се разширява.

Сред останалите участници в събитието бяха директорът на Националния център за книгата към НДК Светлозар Желев, литературният агент Гергана Панчева и управляващият директор на фондация „Елизабет Костова“ Виолета Радкова. Модератор на дискусията беше Адриана Стойчева.